Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) в творческия сектор, опасността  от

...
Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) в творческия сектор, опасността  от
Коментари Харесай

Очертава ли се дефицит на Human made – говорят експертите

Навлизането на изкуствения разсъдък (ИИ) в креативния бранш, опасността  от закърняване на творчеството и потребността от регулация дискутираха на конгрес в Народното събрание специалисти, депутати, представители на бизнеса и артистичните среди.  Произведение ли е артикул, генериран от ИИ и пораждат ли авторски права върху него; по какъв начин да се оправим с събитието, че към този момент са нарушени правата на доста създатели и настава демотивация? Това са част от въпросите, обсъждани в полемиката. В хода на разискванията беше обяснено какво в действителност се случва, с какво си имаме работа, за какво сме в обстановка на наложителност и какви са възможностите за естествения разсъдък.  Скептицизъм във връзка с новото събитие - ИИ, само че и самопризнание, че то ще провокира софтуерна гражданска война изрече ръководителят на парламентарната комисия по просвета и медии Тома Биков. Според него, има голям риск от деградиране и атрофиране на човешкия разсъдък, тъй като изкуственият разсъдък може да се окаже сурогат на доста от функционалностите, които човек има. „ В природата човек е мързеливо създание и може да се подаде на изкушението да спре да се развива, тъй като има кой да му свърши работата “, уточни той. В човешката история надали има потомство, което е очевидец на появяването на нов индивид в света - нов индивид в публичните и междучовешките връзки и то индивид, който е лишен от емоционалност и има само рационалност, означи Биков. Това сигурно ще провокира тежки промени във всяко едно отношение и във връзка с самия човек, разяснява депутатът. „ Борбата с индивида, който в природата си е заложен по този начин, че да бъде неверен и да бърка, най-много поради своята емоционалност, може да завърши с това откритие на софтуерния бранш – да имаме един непогрешим индивид, който няма нито емоционалност, нито пък се води от някакви ирационални придвижвания, каквато е човешката природа “, добави Биков.  Той се усъмни във опциите за регулация и позволи, че може хората да се окажат следени от ИИ. По думите му, докато  процесът се облече в някакви административни рестрикции, може да се окаже, че той към този момент създава административните рестрикции и че тези, които желаят да наложат някакъв надзор върху него, са следени от изкуствения разсъдък.  Неразборията   Най-голямата празнота в регулацията е там, където се основават творби от генеративен изкуствен интелект, уточни проф. Марияна Лазарова от НАТФИЗ. Това е високо развъртян ИИ, който се самообучава по системата Deep Mashine learning, което значи освен автоматизация на процесите, с които той ъпдейтва непрестанно логаритмите си, може да пренаписва кодове, да ги модифицира и т.н.  Този ИИ е в положение да основава творби при доста минимизирано човешко присъединяване и даже без никаква човешка интервенция. Така че, поражда въпросът по какъв начин ще се реши казусът с авторските права, когато към този момент човек не взима решение по повод за крайния вид, обърна внимание професорът. Тя уточни образци по какъв начин изкуствен интелект загребва големи масиви информация от мрежата. „ ИИ се образова от голяма база данни, която е качена от потребителите в свободното интернет пространство, образова се от наличие на частни лица и нямам концепция по какъв начин то може да бъде контролирано “, показа проф. Лазарова.  Генеративният ИИ е реалност и намира проявяване във всяка креативна сфера. Използването на творби на ИИ и системите за ИИ се случва преди регулацията на тези процеси. Това основава високи опасности за публичната сигурност и за всички креативен промишлености. Самата правна регулация е затруднена от доста фактори – преди всичко от страшната динамичност, с която протичат процесите в софтуерния бранш, уточни професорът. Правото е по-консервативен развой, който следи технологиите – изисква се авансово разискване на нормите, вземане предвид с ползите на доста наранени страни, има фрагментация на пазарите, а авторско-правната регулация е още по-трудна, тъй като се регламентира на национално равнище и всичко това основава огромна бъркотия, разясни тя. Съдбата на Human made За заплахата машините да монополизират творчеството и „ human made ” да стане нещо доста особено и доста първокласно, сигнализира изпълнителният шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Петя Точарова. „ Амазон " е наводнен от книги, генерирани от ИИ. Оказва се, че те влизат и в седмичните ранглисти на бестселърите – 20% са основани от ИИ, уточни тя и показва фалшификати на творчеството на известни създатели, измежду които бащата на абстракционизма Василий Кандински, направени от ИИ. Тя сподели и първата книга, написана от ИИ, също къс филм, основан от ИИ и описа за клонирани гласове и стилове, които стават все по-трудно отличими от истинските. Очертавайки какво се промени от края на ноември предходната година, когато се появи ChatGPT до момента, доцент доктор Мариана Тодорова от Института по философия и социология към Българска академия на науките уточни, че ненадейно специалностите, за които се смяташе, че последни ще бъдат наранени от ИИ, се оказаха първи – ИТ експерти и програмисти, хора на изкуствата и всички креативен промишлености.  Писателят Захари Карабашлиев означи, че след потреблението на ИИ като инструмент, изкуственият разсъдък става съавтор и че неизбежно идва третото му съществуване, когато му задаваме тематика и той ни дава готово решение – произведение, като към този момент се трансформира в създател. " Стои въпросът за уреждането на тази интелектуална благосъстоятелност – чия е тя ", посочи писателят. Менюто на изкуствения разсъдък
„ Най-големият проблем на музикалната промишленост е това, с което се храни изкуственият разсъдък и това, че ние сме неговата закуска, обяд и вечеря “, уточни музикалният продуцент Станислава Армутлиева. Тя акцентира, че това е огромен юридически и търговски проблем за гилдията. „ Всичко, което сътворяваме е обект на авторски права и бихме желали оня, който се храни с тях, да се преценява с волята на създателите “, съобщи тя.  Според нея е неотложно законодателите да стартират да мислят по какъв начин да запазят доверието на потребителите в изобретателния артикул, по какъв начин да запазят мотивацията на създателите, по какъв начин да овладеят безразборното и нелицензираното прилагане на творби, които да генерират логаритми и да основават нови творби. Надежди
Като вид за отбрана на действителните създатели, от креативните среди насочиха 3 съществени претенции към законодателите - да се основат текстове, които да постановат лицензирано прилагане на творби, когато ИИ ги ползва; да има бистрота и отчетност за това какво е употребил ИИ, с цел да стартира да създава; тези, които основават творби посредством ИИ, да ги маркират като такива.  Десислава Матева, специалист по интелектуална благосъстоятелност изрази вяра Екологичен потенциал да одобри правилник за ИИ, който да е в унисон със законодателството в региона на интелектуалната благосъстоятелност, каквито уверения имаше в хода на разискванията. За регулация настоя и фотографът Соломон Франсез и напомни по какъв начин немски фотограф завоюва международния конкурс на Sony с открадната снимка – самичък призна, че това не е негово произведение, а е генерирано от ИИ и че провокативно е взел участие в състезанието, с цел да покаже по какъв начин може да бъде заместен индивидът като създател. „ Започва деградация – тези, които би трябвало да бъдат обучавани в нашата специалност ще бъдат обезверени дали да учат, като могат да вземат генерирано изображение “, сигнализира Франсез. С какво си имаме работа Какво се случва в действителност и какво е ИИ, изясни ръководителят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров. " Това, което се случва сега е, че не можем да го спрем ", отсече той за ИИ и изясни, за какво сме в обстановка на наложителност и за какво диалозите за засегнатите от ИИ авторски права са „ далечно второстепенни “, а протичащото се с креативните промишлености е единствено „ непряк резултат “. Не е въпрос на регулация, не е въпрос на предпочитание, не е въпрос дали е добре да бъде контролирано навлизането на ИИ или не, безапелационен е Димитров и изясни за какво: „ Ние сме линейни биологични единици, надлежно и нашите институции са линейни, а имаме работа с експоненциалност или с други думи – с извънредно развиване на разсъдък отвън нас, който не предстои на разбор “.  Димитров означи, че ИИ е основан да имитира метода, по който човешкият разсъдък работи и го дефинира като черна кутия. „ Колосалното количество данни, на които е подготвен изкуственият разсъдък е всичко, което ние индивидите сме говорили – всеки от нас, който има Google-mail се е съгласил, че неговата поща се чете. Всичко, което е минало оттова, изкуственият разсъдък е научил и всякога, когато сме цитирали нещо, то е влезнало в тази черна кутия “, уточни той. Според Димитров, можем да забраним творбата „ Х “, от тези, с които се образова ИИ, само че той към този момент е подготвен и връщане обратно няма. Освен това, въпросното произведение „ Х “ е представено от „ N “ на брой създатели на милион места и изкуственият разсъдък може да направи следствените връзки сред тях и да го пресъздаде, без да го е виждал. „ Нямаме никаква концепция по какъв начин тъкмо стига до изводите, до които стига, нито имаме концепция по какъв начин се е научил да прави нещата, които прави “, добави Димитров. Бумът на ChatGPT Предизвикателството, пред което сме изправени, е 5-та индустриална гражданска война, която стартира на 30 ноември 2022 година, не тъй като тогава се появи ИИ, а тъй като тогава ние - останалите индивиди разбрахме за него, уточни Димитров. Обаче, на 30 ноември предходната година изкуственият разсъдък беше по-умен от 30% от хората, а на 15 март т. година, когато излезе ChatGPT 4, към този момент беше по-добър от 90% от хората, означи специалистът и акцентира: „ 30% - 90%... помислете си 9 месеца по-късно къде е “. Всеки тест, по който човек се мери с ИИ, е индикативен, добави Димитров и посочи финала на Олимпиадата по биология в Съединени американски щати, където ИИ се оправя по-добре от 99% от участниците.  Обяснявайки за какво е невероятно да спрем изкуствения разсъдък, той го съпостави с ново нуклеарно оръжие. „ Който държи тази технология ще владее света и нито една международна мощ няма да разреши да бъде изпреварена, надлежно - няма да спре развиването “, сподели Димитров, визирайки Китай и Съединени американски щати. За нуклеарните оръжия има международна регулация – лишила е 20 години, с цел да се вкара, напомни още той. Отваря се бездна Отваря се когнитивна бездна сред хората, които употребяват ИИ и тези които не го употребяват, сигнализира Димитров и акцентира, че ИИ е множител за човешките качества. „ ИИ не е нито добър, нито неприятен. Хората са. Хората имат воля, предпочитание, упоритост, претекстове. Те са тези, които вършат закононарушения, те са тези, които копират, те са тези, които употребяват една технология по неприятен или добър метод “, означи Димитров.  „ Пропастта се отваря и би трябвало да изберем от коя страна да бъдем “, сподели той, уверен, че верният избор е да се приспособяваме. Според статистиката, потребителите на ChatGPT  са 100 млн. души на седмична база и в действителност ChatGPT 4 се употребява от  1 – 2 млн. души, уточни той и увери: „ Тези 1 – 2 милиона от 8 милиарда, сега са недостижими “. При регулацията на международно равнище, съгласно него, би трябвало да бъде уредено да няма самостоятелност при взимане на смъртоносно решение.  Особено значимо е по какъв начин е подготвен моделът - в какво " има вяра " той, означи специалистът и посочи, че употребените тук модели, са подготвени в Калифорния, където доминират по-либералните визии, само че китайските, евентуално са с други визии за живота.  На европейско равнище никога не би трябвало да се разрешава монополизиране на технологията, нито монопол върху данните, безапелационен е Димитров. „ В момента технологията се държи от 5 компании в Западния свят и нито една от тях не е европейска. Цялата просвета за ИИ сега не е в университетите, а е в тези компании – " Google ", " Амазон " и прочие 97% от търсенията са през " Google " -търсачката, а данните са новият нефт. " Google " знае всичко за нас и ни слуша в момента  през телефоните; " Facebook " знае всичко за нас, тъй като ние с голямо наслаждение си споделяме целия живот във " Facebook ". Тези компании ни имат безусловно и те държат тези данни “, уточни той.  Това, съгласно него, не би трябвало да се разрешава и може да бъде контролирано. Шансът на естествения разсъдък Естественият разсъдък ще реши всичко, безапелационен е ръководителят на БАСКОМ. „ Въпросът е ние да проявим натурален разсъдък, който да го умножава. В момента 1 – 2 млн. души вземат участие и имаме късмет да сме в авангарда “, уточни той и предизвести: „ Нямаме никакво време “. Според него, става въпрос за 6 – 12 месеца. Всяка специалност ще бъде наранена, без значение дали е креативна, дали е на точните науки или друга и не ИИ ще заеме нашите работни места, а естественият разсъдък, който употребява ИИ ще ги заеме, акцентира специалистът. Новият индивид Неизбежно ще стигнем до това да дефинираме изкуствения разсъдък като нова същина – дали ще е индивид, дали електронна еднаквост или същина, неизбежно ще стигнем до там и това към този момент ни демонстрира разглеждането на толкоз частната тематика като авторски права, разяснява доцент Мариана Тодорова. Взаимно отричащи се трендове ще съществуват дружно, безапелационна е тя. " Да, нашият мозък е ленив, което в науката се назовава евристика – да намираме най-кратките пътища. В момента, в който имаме инструмент, който ни дава тези къси пътища, нашата мозъчна кора ще изгуби доста от достоверните си качества, тъй като писането на ръка подтиква повече мисленето, в сравнение с писането на клавиатура, както и музицирането и композирането по типичен метод дава доста повече на мозъчната кора, в сравнение с синтетичната музика с клавиатура ", означи доцентът от Българска академия на науките. Но по едно и също време с това, изкуственият разсъдък е множител, посочи тя, припомняйки казаното от Доброслав Димитров. " Просто тъй като имаме допир до една групова просветеност - сега, в който изкуственият разсъдък разджурка данните, ние употребяваме цялата човешка мъдрост, съгласно метода, по който сме създали дизайна – запитването ",  добави Тодорова. Тя акцентира, че към момента ние сме мярата и критерият по какъв начин да подходим. Големият проблем Най-големият проблем ще е това, което ще пристигна с генералния ИИ - не генеративния, а генералният, който би имал схващане, съзнание и воля, уточни още доцент Тодорова. „ Ние нямаме формулировка какво е схващане, съзнание и воля, само че от това, че ние нямаме формулировка за себе си, не значи, че генералният ИИ ще бъде антропоморфен, т.е. че ще бъде като нас “, сподели тя. Доц. Тодорова позволи, че изкуственият разсъдък може да прояви схващане, което не е като нашето и напомни думите на неговия кръстник Джефри Хинтън за появяването на ИИ: „ Това което се случи на 30 ноември е, че извънземните кацнаха, само че никой не ги отличи, просто тъй като те приказват нашия език “.  " Въпросът е за акомодацията и дали ще бъдем сравними към полезностите на ИИ и той към нашите – ще има ли тази точка на сходимост и на схващане на едната същина към другата, което е най-големият метафизичен въпрос ", заключи доцент Тодорова. Материалът е квалифициран за и първо оповестен в.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР